Речник на говора на с. Искрец, Софийско

Значителна част от населението на Искрец (предимно по предания) е наследник на български родове, разселили се тук през XVI, XVII и XVIII век. Те са дошли от близки и далечни селища най-вече от Босилеградско и Трънско, от с. Клокотиш, Годечко и от Чипровско, Белослатинско, Врачанско, Берковско. Предполага се, че основните причини за преселването са турските злодеяния върху хората в тези райони — изнасилвания, убийства, палежи на селища и пр. Всеки от бегълците е носил със себе си своя говор, който в последствие се е променял отчасти на новото местоживеене, приемайки непознати до този момент думи от местните жители, от хора дошли допълнително тук (след бягство, женитба и пр.), както и от техните съседи от близките селища, с които са общували. Като цяло, говорът в Искрец, с присъствие на собствена специфика, влиза в обхвата на западния софийски говор, който се отнася към югозападните български говори.